до билото на Пирин и обратно

Топлите летни спомени от началото на едно дълго пътуване през Пирин и вътрешните планини са затрупани от метри сняг,а бреговете на езерата, покрай които спяхме само по чували ги няма. Пирин спи и чака летните си деца..
Качихме се до хижа Яворов и оттам нагоре до Суходолския превал, почти до Разложки суходол и Кончето, Пирин ме пусна да се върна по летните си тихи стъпки нагоре към билото му и да потърся отново загубените там хубави мигове. Е, зимата там няма никой, освен безкрайни бели пространства и безкрайно празно място за мисли и гледки към хоризонти и мъгли. Има и много много много каране на ски, по огромни склонове, далече от тъпотии и курорти..