буря в балкана, тишината отвътре

През бурята, по пътя покрай долините и планините, през мъглата и хубавите безмислени съботни разговори, на стоп през най-безумното време на годината, после при разклона за селото - нагоре към планината, със старата кола и нови приятели, а истинското пътуване започва като сложим раниците на гръб и поемем нагоре към урагана, мъглата и първата зима. Нямам снимки от нощното придвижване, през вятъра, който беше толкова силен , че издуха всичките ни мисли и думи някъде далече далече, бедствието беше пълно и пречистващо, при силни пориви трябваше да се заляга на земята, чуваш как вятъра свири някъде по склона нагоре и имаш секунди да стъпиш здраво с двата крака на земята, да се наведеш и да забиеш щеката.. и после си нищо- вятъра те удря и изключва от света за няколко секунди. Спомням си кадри, които ги няма на ничий апарат - колона от 12 души на челници се борят с вятъра и преспите... и колко щастливи бяхме като стигнахме горе.. благодаря ти отново, че ни доведе до тук





А на сутринта се озовахме тук:.. и после дългият път обратно вкъщи... защо ли не се чувствам съвсем у дома си като се прибера след такова пътуване?

( пропускам технически подробности като това , че ходихме на хижа Триглав, че първоначално едвам се добрахме до хижа Русалка на 1000 метра височина, че изкачването над х. Тригвал на 1500 метр щеше да е почти самоубийство при такава буря, че после ходихме да спасяваме един затънал в огромни преспи джип и около час с огормен кеф разривах преспи с лавинната си лопатка, че ако горе имаше някой неподготвен можеше и горе да си остане при такава брутална буря..)