blog action day на патерици

На 15.10 така и не стигнах до писане на каквото и да е, просто времето малко се разми напоследък и взе да не достига..
В главата ми се въртяха разни апокалиптични картини за това как ще изглежда Земята след няколко десетилетия, ако прогнозите на най-песимистичните модели за развитие на промените в климата вземат , че се сбъднат.. добавяме към това тежка доза 'ами ако..?' въпроси, почерпени от научната фантастика антиутопични катастрофи, и базата данни в главата ми за биология, околна среда, климата, океаните, планините, биоразнообразието, еволюцията и геологичните катрастрофи, довели до измирания на огромен процент от живите организми, леки дози песимизъм и едно такова необяснимо спокойствие , че колкото и да сме безотговорни към Дома си, след 1-2 милиона години ще сме просто още един геологичен слой, а Природата ще се възстанови и ще ни замени с нещо по-разумно и балансирано.... всички тези елементи са добре умесени в главата ми и рисуват едни доста мрачни картини, които не ми се иска да описвам.
Не знам и какво да напиша всъщност, има ли смисъл от отчаяните опити на една малка част от човечествтото да убедят останалите , че има смисъл да опазваме природата и да се опитаме да контролираме развитието си? В природата всичко се балансира рано или късно, везните ще се наклонят, ще се преобърнат и ще изсипят ненужното тегло, което представляваме ние човеците, после Еволюцията ще се погрижи да запълни празнините, които сме оставили след себе си. Колкото и камъни да хвърляме в езерото, вълните по повърхността му ще затихнат рано или късно..само че ние в момента изплискваме цялата вода, а една огромна приливна вълна идва към нас и ние дори не я забелязваме..