Changes

Its this time of the year again :

seasons are changing, 4 months ago we crossed Serbia and Croatia in the midst of the deepest winter on our way to the French Alps, to the enchanted ski republic of La Grave, where dreams are reality and skiing and mountains a way of life,














then time went on and it was spring again, then summer started and I was on the same road going west from Sofia on and on across the fields of gold and winding passes through the river gorges and then the planes of Serbia.. and wo behold - it was summer all over, green and sunny, longest days and endless paisajes... flashback after flashback of the same places as they looked in the dark dark February... such a different world it is without the madness of the snow.. This time the endless verticals of the Alps was replaced by deepest blue and smiles of the Adriatic, turn left on the Zagreb roundabout and head out to sea, and its like Andalucia and the sounds of flamenco, but without the heat and that unfamiliar feeling of being far far away, it was close and known, like the backyard of my grandma's summer house that I would come back to years after the last school summer holiday. The color is white, the rocks are karsts, like cheese cake torn into milion pieces by some velikan milions of years ago and thrown to the winds, then time passed and magical forests grew all over the barren hills, a mountain barrier to keep the Sea from the eyes of the peoples of the valleys with a magical road with bear and wolf bridges and enchanted villages on the sides, up and up and then down.. and then BLUE.... Would the eyes of a girl be blue if it wasn't for the sea?
Paisajes varios busco libertad, sings my friend the Colombian with the Spanish and it takes just two ears and a road to have one of those moments that reach deep

( click play and aide)
Winding roads through millenia forests and enchanted stone-white fences that split the land from the sea, down the steep slopes that would be oh so lovely to ski on in hip deep powder, the vultures and the sky, all in one in a place that was and will be in perfect balance for as long as we keep our eyes open and our hands and minds busy /.
And let the eyes talk now for they can speak better:

Lonely Planet.. not so :)

Somehow I made it into the 'thank you' part of the latest Turkey lonely planet guide !!! :) I am guessing it's because of those advices on better ways of crossing the Turkish-Bulgarian border and avoiding a 'Kosturica' scenario on entering the Balkans - like not using Macedonian buses bound for Kosovo, full of gypsy cigarette smugglers haha :) .. ahh.. hope someone bought the advice
here is the link:
http://books.google.bg/books?id=jstw7Sxkp4gC&pg=PA703&lpg=PA703&dq=dimitar+berov+lonely+planet&source=bl&ots=h3JrITZR6u&sig=5ftuBrI4E_HXDeXGC_KxoLviUUU&hl=bg&ei=sxdFSr7vL4qQsAbI0Ykd&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1
strange no?

It's that time of the year again..

Честита зима:






the shape of things to come :)

Качкар - голямата галерия

Ето я, голямата Качкарска галерия , преборих се с фотошопа, мапсорса и спомените най-накрая :
( отворете този линк, за да видите снимките в пълен размер : http://picasaweb.google.com/dimitar.berov/KackarMountains#slideshow )



Имах като идея не просто да пусна галерия със снимки, ами един вид да покажа на българските планинари каква невероятна планина имаме само на 24 часа път от София, с необятни възможности за пътуване, в място все още почти недокоснато от масовия туризъм и модерния свят. Затова и в края на галерията добавих и няколко профила и карти на маршрутите ни, ще кача и още практическа информация за това как се пътува до Качкар, какви са другите възможности за трекове в района, и откъде да се намерят хубави карти и пътеводители... ако някой иска да получи допълнително инфо - моля пишете ми ! dimitar.berov@gmail.com

Есенна буря, Силистар, Морето изпраща Лятото

Поемам дълбок дъх , до запълване на дробовете, а вълната идва към мен като планина, огромна и шумна, върха й се пени с цветовете на септемврийска буря, бяло, солено и със звука на разбиващия се зад мен прибой. Няма време, трябва да мина отдолу под гребена преди да ме отнесе и запрати преждевременно на сушата. Потапям глава и се гмуркам, под водата съм, с широко отворени очи, виждам как планината от вода преминава отгоре, пред мен е задния склон на вълната, времето спира, шумът също изчезва, частица от безкрая докато през мен преминава стихията, границата помежду, в която всичко се подрежда и е на мястото си, а пред очите ми прибягват спомени за думи изречени от нечий глас, лице на любимо момиче, усмивки и сълзи, като в сън, безкрая.... силно дърпане на осигуровката – спиралната пъпна връв, свързваща ме с бодиборда и повърхността, Вълната не чака , продължава пътя си към скалите на Силистар, издърпва и моя мъничък борд, а аз съм някъде надолу по тънката нишка. Изплувам отгоре, реакциите са автоматични, поемам дълбоко въздух още преди да съм отворил очи, знам че идва следващата Вълна, под която трябва да се гмурна още преди да съм успял да прогледна след полета под водата. Сблъсък и потапяне под следващата планина, отново миг безкрай с вкус на черноморска сол и тишината на бурята, както се чува само когато си там долу под вълната... и така още няколко пъти, докато премина през прибоя или се озова отново на Силистарския пясък и отново трябва да взема асансьора между скалите до границата между сушата и морето...

Изплувам изпод Вълната и виждам прозорче в повърхността на морето – достатъчно дълга пауза на бурята, за да преплувам бързичко през прибоя. Ето, тук съм , в спокойствието на водата отвъд бялата линия на разбиващите се вълни, една люшкаща се повърхност, пералня от морска пяна, блъскащи се вълни и водни ями, а отгоре вали ситен морски дъжд. Така е прекрасно и красиво, чак не помня защо точно беше това цялото блъскане с бурята, дали е заради се пусна по перфектната вълна, или просто, за да съм точно на това място и да се наслаждавам на красивата буря и Силистарския залив, заклещен на границата между лятото и есента? Колко е странно как откривам най-голямото спокойствие и баланс точно в средата на бурята.

Вали, ситен есенен дъжд издухван на хоризонтални талази по повърхността на водата, сипе се върху бялата морска повърхност, а морската вода е толкова топла, прегърнала ме е и ме топли и пази от бурята. Плажът е от другата страна на линията на прибоя, беснеещите вълни се разбиват върху пясъка му, а от двете му страни е Странджанската гора, оцветена в първите есенни багри, старите дъбове с облекчение предават товара на листата си под напора на вятъра и с въздишка изпращат още едно лято. Черен щъркел прелита ниско над вълните, загубен в бурята по пътя на юг към Африка търси ятото си, намира само децата на бурята играещи си по линиите на сезоните, завърта се в спирала над главата ми и изчезва някъде в мъглата и дъжда на юг.

Къде съм? Трудно е да намеря мястото си в постоянно движеща се повърхност, ето някъде по брега се вижда дървената къщичка на плажа, вдясно са големите скали, в които 3 метрови вълни се врязват с грохот, стой на разстояние от тях, моля. Търся онова специално място, където вълните са достатъчно силни и високи, за да мога да ги хвана с борда и да се спусна по тях преди да се разбият в плиткия плаж. Колко трудно е да намериш фиксирано място в постоянно движеща се повърхност, всичко е много флуидно и променливо. Късите плавници шляпат по водата, аз съм легнал върху борда и гледам откъде ще дойде следващата вълна.

Поредната вълна ме повдига нагоре и някъде в другия край на заливчето, през пръските на дъжда и топлата морска вода виждам приятелите със сърфовете и бордовете, преборили прибоя след поредното пускане към плажа. Здравейте, толкова се радвам , че сме тук и сега и че знаете защо си заслужава да сме на това място.

А ето я Вълната, виждам я от върха на предишната, перфектната форма, скорост и размер, “давай, ти си , давай давай” вика ми някой, сега е момента да полетя по водната повърхност, лягам върху борда, започвам да греба със всичка сила с ръце и да блъскам с плавниците, вълната ме настига , трябва ми още малко, още мъничко, за да се кача на гребена й и да се пусна по подвижната повърхност, надолу. В следващия момент съм на 2 метра над останалата част от залива, увиснал за части от секундата над цялата тази безумна ситуация, балансиращ върху бясно движещата се енергия на вълната. Следва лек тласък напред, лявата ръка захваща страничния ръб на борда, дясната е отпред, спускам се по вълната, а тя се разбива зад мен, номера е да се плъзнеш пред разбиващия се гребен в правилната посока. Няколкото мига, които толкова пъти сънувам, опияняващата скорост и спускането по вълната, до брега и прибоя, а после.. после обратно навътре, към Границата и подводните сънища.

М.
PS морските хора говорят за Вълната, никога не използват множествено число на думата - вълни - 'Излезе Вълна' , 'Идва вълната' , сякаш след години борба с вълните са осъзнали, че цялото море е едно цяло и няма смисъл да го делят на отделни частички и множества..

Качкар и Черно море от 4000 метра

..да видиш морето, в което толкова години си се гмуркал и плувал отвисоко и почти да го докоснеш, докато вълните от мъгли издигащи се от него се разбиват по скалните ръбова не Качкарските била..
Всичко е свързано в едно в природата, билата планински, образували се почти едновременно тук в България и там в Турция, едното море, в което се оттичат всичките ни реки български, а след това се изпаряват , за да се извалят като дъжд по склоновете на турската планина, даже и Живота там е същия като тук - острови на биоразнообразие от видове растения и животни, които имаме в Рила и Пирин, само че във вида си отпреди стотина години, преди ние хората да навлезем в планините тук и да решим, че всичко горе е наше.. И всичко това, усетено в един едничък момент, докато лежиш върху гръбнака на Земята, на върха на тази планина, заслепен от 4 километровото планинско слънце, а вълни от умора, еуфория, безкислородност и обич те заливат отвсякъде...

а 3000 км път по Анадолските пътища до Планината и обратно разказват много истории и дават много неща за виждане и усещане, ще има още, само да се подреди всичко случило се

Life Aquatic, Sozopol

Месец в Созопол и по Черно море..

сега отивам да преплувам залива, от месец го гледам само и чакам момента..

на границата между сезоните

Отидох горе, за да избягам от града и тежките мисли и случки, които ме преследват там. А като стигнах, се оказа, че съм там , за да изпратя още една зима, да посрещна лятото , да усетя отново пулса на смяната на сезоните в Планината, да се намеря някъде между изтичащата зима, пълзящата нагоре пролет, между Пиринските катедрали и циркуси.. Още една година отмина, и както всичко започна под пирамидите на Вихрен в края на лятото, така и сега ще свърши там, в началото на следващия цикъл на живота , горе и долу.
Време е да потека надолу с изтичащата вода и да се спускам към морето , заедно с реката, както някой ми казваше, че трябва да правя, щом така съм си подредил живота.
А Пирин се раздели със Зимата, чака летните си деца да се завърнат и да се позагубят из върховете, езерата и мъглите му отново.. потегляйте скоро
Ето малко снимки оттам:

View Album

Get your own