Мъглата, Киел, есента на 2005-та

Един загубен и току-що намерен разказ от 2005-та година, за една двумесечна мъгла в Северна Германия на брега на Балтийско море в Киел:

Събудих се и и както обикновенно нямах представа колко е часа, дневната светлина се губеше някъде из слоевете лепкава и бяла мъгла, която беше запълнила пространството от прозореца ми до безкрая. Часовника, той поне работеше, беше някъде към 11 часа, последния път когато проверих календара датате беше някъде към края на януари, но това беше отдавна. Протегнах се към ключа на лампата, светна, значи все пак  китайците от съседното общежитие, с които пихме саке вчера са били прави, наистина са оправили ел-мрежата. Е, хубаво, значи поне днес ще има топла храна без да трябва да палим огън пред блока.. писна ми да ям ориз!

            Мъглата, дойде някъде в края на миналата година и с изключение на няколкото дни през ноември, през които слънцето за малко се мерна на хоризонта, изкачи се някъде на 20тина градуса в небето на обяд и после отново се удави в сивото,  не се беше разкарвала. Призрачна картинка, светлината от лампите на отсрещната сграда едва-едва достигаше на стотина метра,  самата сграда я нямаше, някъде отдолу се чуваше глас, който подвикваше нещо на китайски, май нечие име, сигурно пак са се загубили и не знаеха как да се доберат до стаите си... останалото беше просто бяло, наистина, нямаше нищо друго. След първите две седмици без помен от небето започнаха да се дочуват някакви слухове от отдела по метеорология на института за някакво неочаквано явление, някъде на север от Исландия, нещо голямо, което просто не би трябвало да е там, но сателитните снимки не лъжели. Един приятел , Фриц, немец, се опита да ми го обясни отново вчера, ама така и не зацепих,  загубих го някъде из математиката на динамиката на атмосферата.. както и да е .. факта  е, че откакто настана тая мъгла всичко се промени. Първо спряха тока, после разбира се нямаше повече градски транспорт, бил им свършил бензина и не получавали доставки, щото просто нямало повече петрол в рафинериите, а нови кораби не идвали, поне не и в Германия. После някак си се оказа, че сме напълно откъснати от света отвъд мъглата , телефони нямаше, интернет също, радиото и телевизията спряха да предават, никой и не идваше от съседните градове.

Разбира се, можехме да пробваме да вървим пеш, когато започнаха първите сблъсъци с полицията в турския квартал някои  от съседите ми решиха, че е време да се измъкват, тръгнаха пеш на юг. От групата  20тина души, които заминаха, няколко дена по-късно се върнаха двама, имаха доста шашнат вид, като че бяха видели нещо, което не би трябвало да е там , не бяха мното комуникативни ,  от несвързаните им изречения  разбрахме, че няколко часа след като излезли от града и тръгнали по магистралата хората пред тях  просто почнали да изчезват някъде в мъглата, един по един просто се стопявали в голямото бяло... споменаха нещо за ярка червена светлина някъде напред, далечни викове... после захвърили раниците и бягали обратно..  Така че, нямаше къде да ходим. Междувременно един от корабите на института отплава , метеоролозите искаха да изследват феномена отблизо, да стигнат дотам и да проверят за какво става дума in situ. Оттогава така и не чухме нищо от тях , но нали нямаме ток, радиостанциите не работят.. може би днес ще се свържем.... ток.. да, ток.. а дали има топла вода днеска?

Днес беше мой ред да минавам от другата страна на улицата и да взема храна от супермаркета там, съседа ми , които ходи вчера така и не се върна, бяхме останали само с ориза на китайците, готов съм да поема риска за малко нормална храна...

Някъде около нова година, месец след като се оказа, че не е безопасно да се ходи по-далеч от 100тина метра от сградата ( видимостта беше към 5 метра, трябва ти компас да се върнеш обратно..) се случи нещо странно, парашут с пратка храна се приземи през мъглата на полянката пред блока.  Оказа се, че всичко е на китайски, надписа на парашута, надписите на храната, листовките вътре... китайците изглеждаха доста шашната първоначално, но след като прочетоха листовките се засмяха и запрегръщаха. “ К’во пише на тея листовки бе Чин??’ Чин беше единствения китаец в наща зона, който беше прекарал достатъчно време в Германия за да понаучи някой друг език освен китайския.. “ Всичко ОК, правителство праща храна китайски хора, от Китай, пише да стои и чака, те идва” измъчено изломоти той на развален английски. ‘ Ъх?? Кой идва бе Чин, председателя Мао ли??? И кво толкова пише на тея листовки??? ‘Ба ли го , може  и цитати от малката червена книжка да са.. е поне ше има ориз за ядене, няма да се наложи да ходим до магазина’..  Чин така и не ни каза повече, а и на кой му пукаше , след един месец в мъглата вече нищо нямаше значение..

            Опитах се да пусна радиото , чуваше се само влудяващата тишина на празния ефир, нищо, на никоя от честотите. Включих си телефона, разбира се нямаше обхват, точно както и преди да му свърши съвсем батерията, някъде преди много седмици ( последното съобщение, което получих преди да спрат телефоните беше от О2, дължал съм им бил пари, щели били да ми спрат телефона...). Отидох в кухнята, жалка картинка, лудата ми съседка се беше опитала да запали огън на пода, една нощ просто нацепи всички мебели и им драсна клечката, спряхме я навреме преди да ни изпепели и прати в мъглата, седеше отстрани и мърмореше нещо налудничало на естонски,..  Лампата в кухнята някак си все още работеше, ярката неонова светлина ме удари силно в очите, не бях виждал толкова ярко нещо от месеци. Разбира се очите ми отказваха да се адаптират първите няколко минути, сякаш тялото ми се бешене приемаше  идеята за светлина  вече. Седях на пода и се опитвах да спра да се хиля и да гледам директно в неона, после навсякъде виждах дълги бели ленти.. Значи все пак китайците са били прави, не бяха просто препили с оризова ракия ( сами си я дестилираха в мазето миналата седмица). Дълги бели ленти, дори и когато съм със затворени очи, ... шум, добре познато дразнещо електронно звънене на будилник ........леглото, главата ми на възглавницата, отварям едното око, протягам механично ръка към будилника, изклювам го, май пак съм се успал за лекции! Ставам  и както обикновенно нямам представа колко е часа, дневната светлина се губи някъде из слоевете лепкава и бяла мъгла, която е запълнила пространството от прозореца ми до безкрая......