довиждане Chillan

Вкъщи, едно от онези места, на които като попадна и всичко се е подредило и ме чака да дойда и да го изживея. Прекрасната долина Las Trancas в подножието на вулканите Chillan Viejo, Chillan Nuevo, Nevados de Chillan, прекрасната дървена къща с огромните прозорци с невъзможната гледка към планините, прекрасната жена, която ни посреща там и ни пита дали искаме да останем още, и още и още, димящите върхове на вулканите и горещите минерални реки, течащи през долините им, спускания от върхове, завършващи в топли минерални извори, връщащи силиците ни, гледки към безкрайни планини във всички посоки от върха на Nevados, омагьосаните гори с хилядолетни южноамерикански буки обрасли с вековни лишеи, чудно селце от дървени къщи, хостели, ресторанчета и кабани .. и сняг сняг сняг.Как да си тръгнем оттук, след като отне ни седмица път през половината Земя, за да стигнем 'у дома'? И накъде сме поели, с тези тежки сакове , по гари и автостопове. Това е то, съдбата на пътешественика, да си тръгва от местата, на които би останал половин живот, и да търси други такива ..

Та тръгваме си от Las Trancas  и поемаме по стандартната за Чили схема на пътешествия - слизане от планината със 'селския' автобус, до главен град на Ruta 5, прехвърляне на главната автогара, след пореддното такси, на което обясняваме че знаем как да поберем в него два сака по два метра и 30 кила,  обикаляне по гишета на автобусни компании, по едно бързо completo italiano ( хотдог с авокадо(palta), майонеза и домати), 5 луки глоба свръхбагаж, 3 часа cama-coche и магистрала сред безкрайни долини с гледки към вулкани..