Monday, September 16, 2013

Речено-сторено

Ами ето на, поех по Пътя от предишния пост и го преминах докъдето ми позволи тялото - до Предела и Банско, където поради конктузия в коляното прекратих. Няма значение де, дущата ми намери спокойствието и вълнението, което търсеше, очите ми - безкрайните панорами и висини и гледки, тялото ми - разредения въздух и сладката болка от изкачванията и дългите километри. Намерих нови граници на поносимото и приятното в планината, пък макар и сам да извървях този път, бях си у дома и сред близки хора. Ето на този линк качих доста снимки и малко думи от пътя:
https://www.facebook.com/dimitar.berov/media_set?set=a.560119860252.1073741828.210100538&type=3


На Водни чал, в сърцето на Рила

0 Comments:

Post a Comment

<< Home