тук и сега

Ами, някак си вече наистина съм Тук, след толкова лутане и пътуване, търсене , загубване и намиране, пет години странстване и обикаляне по влакове, рейсове, къщи университети, паркове морета и планини.. завърнах се. Вкъщи съм си, пет години съм пътувал зада стигна тук и сега, а по пътя срещнах всички вас, които знайно и незнайно ме доведохте до тук и ми посочихте накъде да тръгна и какво следва после. Безкрайно странно е, когато целия ти живот се нареди като един пъзел, като мозайка в, която всчко предходно парче е точно на мястото където трябва да бъде, за да се случи следващото важно събитие, следващата среща с още един уж напълно случаен човек на едно съвсем случайно място, тънката нишка която оплита и свързва всичко така , че да съм Тук и Сега. Странно ми е , наистина, не го разбирам, но малко по малко едно крехко равновесие се задържа и нещата се подреждат по един смислен начин. Случващото се не е нито безкрайно положително, нито пък непоносимо тежко, ами точно каквото трябва да бъде. Стъпвам бавно и предпазливо по тези нови земи, до които ме доведоха пет години , залитам и посягам за опора във въздуха, а има и близки хора , които да ми подадат ръка, така че май всичко е наред. Просто понякога все още ми е тъжно, а от северните ширини ме заливат самотата на пътуващия.