on the road

Това се случи по пътя към София, 40 часа в рейса, седнал, с гледка към замръзнала Европа:

4 am

И am not too sure what is the language that the night is speaking at the moment, the uncertainties of the alt+shift switch between bulgarian and english, or is anyone reading this at all, and in what language? So what language am I when it's 4 am and the nortern lights inside my head are bright on? It's not that I don't want to sleep, or can't sleep , it's just that I feel something happening around me, inside of me, something deep, something lonely, a bit sad, but familiar, like the cold and dark night in the middle of a dark winter, and I am 8, walking in the park i knee-deep snow and the shadows of the trees are reaching towards me, the snow is white in the light of the full moon, and it's another day I will never remember, but won't regred living, thousand smiles on faces of children long grown up, frozen snow balls in mid-air about to crash into the walls of snow fortresses, and noone bothers building silly snowmen anymore.... that feeling, of remembering//
Опитвам се , опитвам се и не мога да уловя всичките нюанси на нощта дето са се разпръснали из стаята ми в светлината екрана, трудно е да си сам непрекъснато , щот не се знае кога празнотата ще се промъкне през пролуките в пода на къщата и ще се промъкне през кабела на слушалките между два удара на барабана в някоя такава песен,.. four tet,unspoken

заспивам, заспивам, баввно.. заспи в а м

заминаването

Вчера за няколко часа бях жител на Дубай, пустинята, арабите с многото пари и ненормалните проекти за строежи на острови и кули, жегата, джамии с молитви на всеки 3 часа, и синьото море, в което уж ще работя.. звучеше хубаво, може би трябва да пробвам наистина.. туко виж ме вземат да работя там.. така всеки път като си зареждате колата с бензин, една малка част от парите ви ще отиват при мен и нещата , които ще правим , за да спасяваме коралови рифове, риби и шясъци от унищожение..
А след седем дена идва един рейс, с който ще си тръгвам оттука, може би завинаги, може би не чак за винаги... важното е , че вече съм тръгнал, на път съм , само дето багажа не е събран и седя на едно място.. но не съм тук, не съвсем//