заминаването

Вчера за няколко часа бях жител на Дубай, пустинята, арабите с многото пари и ненормалните проекти за строежи на острови и кули, жегата, джамии с молитви на всеки 3 часа, и синьото море, в което уж ще работя.. звучеше хубаво, може би трябва да пробвам наистина.. туко виж ме вземат да работя там.. така всеки път като си зареждате колата с бензин, една малка част от парите ви ще отиват при мен и нещата , които ще правим , за да спасяваме коралови рифове, риби и шясъци от унищожение..
А след седем дена идва един рейс, с който ще си тръгвам оттука, може би завинаги, може би не чак за винаги... важното е , че вече съм тръгнал, на път съм , само дето багажа не е събран и седя на едно място.. но не съм тук, не съвсем//