тайните на студеноводните корали

През 2007 година публикувах статия на страниците на списание "Одисей", в която разказах за студеноводните коралови рифове в СИ Атлантически океан, които пък изследвах по време на магистърската ми програма в университета ми в Германия. Пред очите ми се разкри един малко познат и мистериозен подводен свят, който е познат на хората от едва 20 години, и достъпен за нас морските биолози единствено с помощта на съвременните средства на подводната роботика и дистанционни методи за наблюдение. За около година бях пряк участник в международен изследователски проект, изследващ дълбоководните екосистеми по континенталния склон на крайбрежието на Европа. Подводните изследвания и технологии, до които имах шанса да се докосна и участвам в разработката и подобрението им, сега ми дават възможност да правя едни малко по-различни и технологияни изследвания и по българското крайбрежие..

Статията можете да изтеглиет ето тук:

http://befsa.com/befsa_uploaders/Mitko/Lophelia0001.pdf

Рилски движения

Събота някъде по залез, долината на Урдина река е скована от зимен лед и останки от октомврийския сняг, вървим през чудните борови гори, застинали в предзимен сън в очакване на норманата и вече закъсняла смяна на сезоните, наоколо нищо не потрепва, тишина каквата можем да чуем и усетим само горе в планината, вървим към незнайно къде намиращия се заслон-колиба в урдиния циркус... изненада, нагоре били тръгнали вече 5-6 души, място за нас няма. Спираме, оглеждаме дивната панорама на дъното на тази дивна долина, секунда размисъл и справка с картата, пътя е ясен, съвсем неочаквано и непредвидено Рила ни насочва към добре познатите и до болка вървяни маршрути към най-близкия планински дом в района - хижа Вазов. Поемаме по стръмна поляна по южния склон на Зелени рид, която постепенно се превръща в затревен улей с наклон 35-40-45 градуса, денивелация около 450 метра. Ходим нагоре ходим, а нощта се спуска зад нас. С нас беше и луната, така ярко огря всичко, че почти догоре ходихме като в бял ден. Час и половина по-късно и половин км по-нагоре, сме на Зелени рид, лежим на тревицата под звездите и се дивим на дивните лунни гледки, а един сърдит югозападен вятър ни брули зловещо, сякаш Рила ни напомня че макара и да няма сняг е вече зима и не може туко-така без план и посока да се мотаем по нейните пътеки, пък докъдето стигнем :). После дойде и тази снимка: