Петия циклон
Петата снежна буря за сезона достигна Пирин. Започна да вали леко сутринта и да оцветява в бяло калните улици в Банско, час след час дребните снежинки трупаха и променяха пейзажа, и скриваха следите ни из пиринските гори и склонове. Към късния следобед центъра на циклона се паркира малко на изток от Безбог и снеговалежа се засили и бързо затрупа цялата долина със студен пръхкав сняг. Поредната едноседмична ‘работна’ серия започна за всички, гонещи зимата.
В първия ден от бурята нещата потръгнаха леко. Спускания по ‘старите’ добре познати следи отпреди седмица между големите стари мури по западния склон на Тодорка, за опипване на почвата и проверка на снега. Следобедна изненада - бурята за 6 часа беше натрупала достатъчно сняг, за да започне това неописуемо за хора, неизпитвали го като усещане,летене със ските и бордовете по такъв сняг… Последно спускане с последния лифт и прибиране в ниското. Утре ще е денят Х и цялата фрирад-фрерай-шред тугедър нация ще е горе в борба за първи линии. Всеки има план, всеки любима посока. Денят Х идва и се оказва, че сърфиращите са малко повече от вълните, но какво пък, винаги има достатъчно дълбоки гори , в които сме само аз и мурите. Мъгла от познати линии, приятели, изчезващи в облаци от пудра и смях, трескаво чудене дали е безопасно да сме тук точно сега, още смях и викове, усмивки, чуденки и хиляди мигове бързо време , в което прелитам през гори и склонове, които във всеки друг момент биха ми отнели цяла вечност да премина.
2 дена по-късно и в светлината на челника съм в зимното ‘вкъщи’ в Пирин - на хижа Яворов. Заобиколена от стръмни горски склонове с вековни мури, бели борове и смърчове.. Рай, само да има 1 метър основа и 30-40 см нов сняг отгоре, а и температурите да са под нулата. Такива дни ги чакам с години, маршрутите са отдавна ясни, парченцата от пъзела на маршрутите за спускане по склоновете на Погледец, Окаден и Стъпалата отдавна са подредени.. Само да има сняг, и непроходимите дерета да се превърнат в снежни тунели и да сме там в точния момент. Алпийският пояс в този момент от зимата го оставям за пейзаж вечер с бира на терасата на хижата, снеговете там още не са подредени и стабилизирани, всеки вятър и валеж допълнително разбърква картите на ситуацията горе и вдига броя на променливите и рисковете отвъд възможното да се предвиди и заобиколи. Има си сезон за там, сега е другия - този на буките, мурите и смърчовете.. 1000+ метра денивелация в пудра без да си покажем върховете на ските отвъд клека.
Дългите летни бавни пешеходни обиколки по Пирин създават нагласите ми за бързите зимни карания в пудра по тези гори. Лятото виждам потенциала - терените, перфектно подредените дървета, наклона и мекостта на релефа, линиите за изкачване и спускане. Внимателно наредения пъзел просто чака подходящия зимен сезон, за да мога за секунди да прелетя надолу покрай пътеки, по които съм оставил хиляди малки стъпки и десетки часова бавно изкачване. Зимата е ‘бързото време’ в тези планини, реализацията на един потенциал..
По мрежата от пъртини, които сме си проправили път нагоре последните дни, се изкачвам към билото на Погледец. Първо достигам големия бял бор със стотиците , а после и онази черна мура, която стои там от векове, пазителя на този склон, който ме поздравява всеки път, когато съм там. Побутване със щеките надолу и политаме в посока, която чакам от 4-5 години да стане ‘зимна’ - дълбоко речно дере, което започва от муровия пояст, гмурка се във стръмна елова гора, която плавно прелива във буков пояс, от онези ‘балканските’ вековни буки , които са като колони на катедрала и са подредени сякаш нарочно през 4-5 метра, за да не пречат на спускането. Последно бях тук през август, беше +99 С и дори в тази дълбока пиринска долина не можехме да избягаме от жегите. А сега.. Спускането е логично и без нужда от спиране, просто следвам ритъма на склона, линията на завоите се подрежда сама между дърветата, нищо не се чува, освен периодичното подвикване, за да се ориентираме един-другиго къде сме.
Карам първи, по спомени отпреди 5 години, и по посока от картата, виждам следи от животни нашарили склона, тук-там с дупки в снега и изровена отдолу шума от дърветата. След секунда пред мен се появяват 6-7 сърни, поглеждат ме изненадани и поемат настрани, не изглежда да се усещат застрашени от присъствието ни там, по-скоро се отдръпват от пътя на това странно бързо нещо,спускащо се по склона. 300 метра спускане и сме долу, на пътеката за връщане в хижата. Бързото време свършва рязко и поемам обратно по пътя към Погледец. Има време за още спусканияпреди топлата вълна, която пристига довечера обещава да сложи край на бързото време в горите около Яворов.. Поне до следващия циклон.