Sass Pordoi

Passo Pordoi и гондолата към Sass Pordoi (2950 мнв)

 Разбрах, че това място е специално в момента, в който доломитските мъгли се отдръпнаха и отвесните скали на това карстово плато изплуваха на хоризонта над ски зоната. За няколкото дни, през които бяхме в района, няхахме достатъчно време и срещи с местни скиори, за да се потопим в легендите на фрирайда на тази планина, но все пак.. като в трейлър на филм нареждаха се кадри от легендарни ски филми, от последните подвизи на Шейн Маконки и неговите ski base-wing suit премиери, добавяха се и няколкото думи от собсвениците на хотела,в който спяха Къртача и компания (казваше се Lastei..още не знаехме на какво невероятно място е кръстен).

4-ти ден карахме из мъглите, пудрата и горите на малките курорти около Valle di Fassa, а почти не срещахме фрирайд скиори и бордисти, които да гледат на планината като нас и да се възползват от невроятните условия, които имаше навсякъде.. Всичко това се промени тази сутрин, когато пристигнахме на входа на гондолата и плахо попитах лифтаджията дали случайно не пускат хора до върха със ски вече. Той ме огледа отгоре до долу ( каски, маски, раница, дебели ски, абс-и, ала бала.. класически идиот, тръгнал да прави глупости в планината),

и спокойно ми обясни, че първо трябвало местните гидове да се пуснат по маршрута Forcella, да преценят лавинната обстановка, и чак тогава евентуално може да пускат и не-местни хора. Ясно, и тук си имаха 'лавинна комисия' като на Ла Грав.

 Излязохме навън пред гондолата да гледаме как върви оценката, Forcella  бе точно пред нас - склон с тясно начало-влизане от горното плато, който постепенно се разширява между скалните отвеси и се излива в един много широк и приятно за каране склон, свършващ на лифта, с около 700 метра денивелация. 'Проверката' на склона всъщност беше гидовете да си пуснат клиентите. С мъка гледахме как по некарания от седмица южен склон, след перфектното спускане на водача поемаха хора, които често спираха  и падаха.. после още един гид мина с 200 на огромни завои, през тесен улей, след него още 2-3 души.. Ясно, склона 'работи'. Отидохме отново на касите, където срещнахме двама французи, с които  се засичахме предишния ден по горите под гондолата на Possa di Fassa, бяхме единствените 5-ма души, каращи по този невероятен склон с метър пудра и 800 м денивелация.. Нямаше какво да си казваме, освен да се усмихнем рабиращо. Франсетата бяха гидове и ги пуснаха без проблеми, ние .. чакахме. Покрай нас отново преминаха 2-ма италиански гидове заедно с клиенти, положението ставаше нетърпимо предвид това, че след още 1-2 кръгчета, най-хубавите линии щяха да са пуснати вече. Минути по-късно лифтаджията ни каза, че може да се качваме :). Обзе ме едно познато и силно вълнение, от предстоящите хубави моменти и среща с ново проявление на любимите и редки моменти на спускане по перфектни склонове в перфектни моменти и сняг. Минути по-късно бяхме в гондолата и летяхме нагоре към върха над скални отвеси и карстови игли, и за минутка бяхме 800 метра нагоре, приземихме се в горната станция, излязохме на терасата пред станцията и... пред нас се откриха неземни гледки към целите Доломити. Във всички посоки - върхове с невероятни карстови форми, с кули, скални отвеси и улеи, засипани под метри сняг и стърчащи над иначе равните долини наоколо. А някъде на север подаваха се масивите на същинските Алпи в Австрия и Швейцария, като мираж някакъв бяха наредени безкрайни пространства с познати алпийски форми и снежни висини.

Трябваше ни минутка-две да се ориентираме къде сме се озовали, но вълнението от предстоящото спускане не ни даде много време да се любуваме на гледките. Отдолу идваше следващата гондола, наоколо се суетяха туристи с фотоапарати и се чудеха накъде сме поели, а няколко местни и гидове с клиенти поемаха по снежна пътека по платото към входа на Forcella . Ще тръгваме и ние а? Закопчаваме ските, затягаме шраймери и раници, пускаме камери, уговаряме се какво и как ще правим, и.. тръгваме. Не знам защо бяхме решили, че ни чака

някакво много екстремно спускане, но напрежението беше на ниво.. Следваше побутване по утъпкана в пудрата снежна партина и след 300 метра

се озовахме до скална пирамидка и хижа, разположна на превала, от който почваха долината Lasteis на север и склона Forcella на юг. На  север още никой не се беше спускал, а на юг започваше нашето каране.

Такъв склон заслужаваше подобаващо спускане, със стил и скорост, с уважение

към 'фрирайда' и с естетика и скорост... реших, че няма да спирам до долу, просто сърце не ми даваше да направя нещо друго.. а и новите ми ски, които карах вече 4-ти ден ми даваха невероятна скорост и лекота при каране в пудра, най-после и аз мога да летя наистина. И както обикновено, в момента, в който поема надолу, всички съмнения и напрежения изчезват за миг. Първите завои - внимателно през стръмния вход на склона( е, не много стръмен, 35-40 градуса), покрай скалички и скрити камъни, следва първи досег с новия  сняг на склона, за секунда получавам цялата информация, която ми трябва за да продължа - снежеца е пудрест, леко тежичък и  напечен от слънцето, но без кора и без никакви проблеми за ските ми, скали няма, всичко е засипано под метри сняг, лавинна опасност също няма..

И оттам нещата просто се случиха, гравитацията ме пое надолу, ските ми полетяха и на огромни завои с огромна усмивка на лицето за секунди спусках първите 500 метра на склона. Няма нужда да разказвам предполагам, всеки карал при таквиа условия знае за какво става дума..(скоро и  видеото иде). Минутка по-късно спирам долу да изчакам брат ми и Красото. Те двамата по свой си  начин преживяваха спускането, кой с повече умора в краката, кой с по-малко, с техен си стил и желание, но сигурен съм с кеф и усмивка на лицата. Последва ясно и бързо решение - качваме се за второ спускане, веднага, преди да са плъзнали хората с пистовите ски и да почнат да слизат склона на кълбета и талази.

На второто качване горе разменихме по 2 думи с един местен скиор, оборудван с Роси Супер С7-ци и АБС, беше от онези разговори без много думи, от които

всичко става ясно - не е гид, от местните скиори си е, ние с идиотски усмивки на лицата му казахме, че планината им е велика, а горе го видяхме как изчезва наляво от превала и прави първи следи по Valle Lasteis. Второто спускане по Forcella беше още по-добро, вече знаех какъв е склона и снега, откъде да мина.. но нямаше го онова напрежение от неизвестното. Нищо де, пак полетях добре.

Моментално се метнахме на гондолата отново и след кратка справка с картата решихме че поемаме по Lasteis.. Панорамно и много дълго спускане в карстова долина, разцепила платото по средата, заобиколена с отвесни стени и тесни кулоари, изсипващи се в дъното й, с метър студена изпръхнала пудра и усещане за зима във високата планина, тихо и неземно място, омагьосано царство на планински създания, отворило се замалко и за нас хората.  След първите 300 метра постепенно долината завива на ляво и между стените  й появяват се гледки към Мармолада и върховете наоколо. Лека мъглица пълзеше над снега и създаваше магична атмосфера за безусилното и безшумно спускане, а с нас караха и двама норвежци телемаркъри, които също не спираха да се хилят. Дълъг траверс над червено-кафяви карстови  крепостни стени ( с един незабравим кулоар, по който сигурно също карат - Sasso delle Nove, може би?) и пред нас се откри долната част на долината, широк склон с рядка гора и възглавници, свършващ 300 м по-надолу при асфалтовия път за Passo Pordoi, и само 5-6 човека спуснали се преди нас. Поемаме надолу и караме през перфектния сняг, скок след скок през снежните възглавници, завои между боровете, и всичко почти без усилия и усещане за гравитация. Минутка по-късно сме до пътя, 1000 метра надолу от върха!

 Поемаме по вече направена пъртина в посока обратно към курортите, а след още 10 минутки сме обратно в реалността, включваме се в писта, по която без да искаме слизаме чак до началото на градчето Canazei, където сваляме ските си до първите къщи в края на една магична уличка със стари дървени алпийски къщички, алпийски хотелчета и табели към гондолата, водеща обратно към ски зоната. Спуснахме се от Вихрен до Банско без да искаме, по пудра :) ( несравнимо е с това да си качиш върха сам разбира се, но все пак).. беше ясно, отиваме за още едно Valle Lasteis ..