на границата между сезоните
Отидох горе, за да избягам от града и тежките мисли и случки, които ме преследват там. А като стигнах, се оказа, че съм там , за да изпратя още една зима, да посрещна лятото , да усетя отново пулса на смяната на сезоните в Планината, да се намеря някъде между изтичащата зима, пълзящата нагоре пролет, между Пиринските катедрали и циркуси.. Още една година отмина, и както всичко започна под пирамидите на Вихрен в края на лятото, така и сега ще свърши там, в началото на следващия цикъл на живота , горе и долу.
Време е да потека надолу с изтичащата вода и да се спускам към морето , заедно с реката, както някой ми казваше, че трябва да правя, щом така съм си подредил живота.
А Пирин се раздели със Зимата, чака летните си деца да се завърнат и да се позагубят из върховете, езерата и мъглите му отново.. потегляйте скоро
Ето малко снимки оттам:
Време е да потека надолу с изтичащата вода и да се спускам към морето , заедно с реката, както някой ми казваше, че трябва да правя, щом така съм си подредил живота.
А Пирин се раздели със Зимата, чака летните си деца да се завърнат и да се позагубят из върховете, езерата и мъглите му отново.. потегляйте скоро
Ето малко снимки оттам: