Wednesday, March 28, 2007

исках да кажа..

Исках да кажа, че това е любимата ми снимка от тази зима и , че много се гордея от случайната й значимост, не съм я планирал изобщо, просто се събраха разни линии и моменти в едно..

Исках да кажа също, че modest mouse - the moon&antarctica е любимата ми музика тази зима, а парчетата life like weeds, 3rd planet, the stars are projectors, gravity rules everything запълват най-празните моменти на празните ми дни напоследък.. както и няколко парчета на pearl jam, които за съжаление не съм слушал когато са били издавали албуми през година през 90-те, щяха да внесат още малко смисъл в живота ми, някъде покрай рейдиохед и други подобни. Снощи бях на Сиатъл найт и се оказа , че в периода 90-96та , докато съм спал в училище, съм пропуснал да чуя много хубава музика.
Исках да кажа също така, че съм много разочарован и отчаян от алчността на ня коихората в България, и от желанието им да унищожат и продадат любимите ми места вкъщи. Исках да кажа, че искам да викам по този и други поводи, щото се чувствам съвсем безсилен и не виждам как бих могъл да свърша полезните неща, които знам че мога след като ги учих последните 6 години.
Исках да кажа, че от 3 месеца не мога да чета книги, около леглото ми се въргалят разни започнати и недовършени книжки за дзен будизъм, лавинна опасност и зимни преходи, списания нешънъл гиографик и powder, а тези двете последни не съм получавал от два месеца, щото май някой в пощата ги е откраднал, дано поне да знаят кво да правят с тях. Чете ми се Керуак, но в някакъв друг вариант, опасявам се, че вече и той няма да може да ме вдъхнови да живея повече. Ричард Бах продължава да си лети със самолета в поредната книга, която се опитвам да дочета, снощи към 1:30 докато заспивах май жена му почина при самолетна катастрофа, многу тъжно май ще стане до края на книгата.. но някак си, не е същото вече, дори и с книгите.
Исках да кажа, че зимните планини са много хубаво място и са добра причина да се живее, ако има как да обединя животите ни.
Исках да кажа, че загубих вярата си в науката, не че някога съм имал такава , сега просто спря да ми пука, просто не виждам как мога да се занимавам с тази наука и да живея нормален живот на нормално място, на юг от 50тия паралел.
Исках да кажа, че ми се ходи на концерт със 100 000 души в публиката, да слушаме как Том Йорк изпада в музикален транс, или пък под звуците на брас секцията на Ману Чао да си чупим главите, или пък шпонгъл да ни шпонгълират. Свири ми се, но няма с кой.
Исках да кажа, че ми се пътува, много ми се пътува, заминава ми се с Матис и неговите латвийски приятели на 5 месечно пътуване през Централна и Южна Америка, пак някой друг ме изпревари в осъществяване на мечтите. Добре, че поне има кой да ги прави тези неща, ще го свържа с латино мафията си от Бремен, така поне ще имат приятели по пътя.
Исках да кажа, че не знам изобщо какво правя и защо, загубил съм всякакъв смисъл за каквото и да е последните седмици и месеци.
Исках много неща да кажа, но май нямаше на кой/

М.

3 месеца по-късно

Twenty - five years and my life is still
Trying to get up that great big hill of hope
For a destination
( tova e tekst na edna pesen , durja da poiasnia, na 4 non blondes)