northern soul

Не съм много сигурен откъде да започна, преди около 20 минути открих, че многословието ми се е възвърнало и мога да пиша достатъчно много и смислени неща, за да има смисъл да пиша изобщо. МОже би нека започна оттам , че късите дни в северна Германия ме сдухват прогресивно и все повече и повече, в главата ми непрекъснато изплува една графика на дължината на дните в различните географски ширини по света и как тя се променя с времето... на екватора нещата са еднакви постоянно, колкото по-на север отиваме отлкова по-драстично е положението. Та по тази графика, Германия в момента се носи главоломно към вечната нощ, и ако не бяха 20тинага градуса южност в положението й, някъде в средата на декември, един хубав тъмен ден щях да се събудя някъде към десет, десет и нещо и още неотворил гореливи очи ( ходи ми се на концерт на Уикеда! Дръж се София, след месец съм там) щях да остановя, че деня е свръшил преди аз да го започна изобщо.. щеше да последва ритуално самоубийство или нещо близко до него. Е, та положението не е чак толкова трагично, но биологичния ми часовник до такава степен се е объркал , че ставам ежедневно някъде към 12 , не че не се будя по-рано, просто по-рано нямам никакво желание да започвам нов ден.. после се мотам из ocen lab-a , така нареченото място в което работя, всъщност не работя, цикля пред компютъра и отброявам дните останали ми докато изтече времето през което би трябвало да напиша тезата си.. Тезата ми, нещата наистина не са съвсем наред тука.. всъщност наред са си , всичките експериметни за завършени, научни статийки прочетени, графики начертани, а в главата ми няма никой който да иска да пише обаче.... мамицата им , на водолазните курсове в Папуа Нова Гвинея, ако всичко беше наред , сега нямаше да има нужда подводниците на краля на Уганда да се мотат из басейните на водопада на зелените папагали, търсейки кори от банани изхвърлени там от митично чудовище някъде преди началото на плеистоцена, а цена нямах да имам ако изобщо знаех защо кораловите рифове в Мозамбик толкова много ми напомнят на едни други места, за които мисля денонощно , за снежните планини , Български, Алпийски, Американски , и затова как 3 месеца няма да сляза от тези планини като се прибера в бг след месец или малко по-малко вече. А между другото, ако искам да придам малко смисъл в дните си напоследък, всеки ден към 4- 4 и нещо си пускам този сайт и гледам залеза на слънцето на Мусала наживо......... http://beo-db.inrne.bas.bg/moussala/video/?newer , после нещата някак си са лекичко по-смислени за около 5 минути, след което пак попадам в мъглата на северните тъмноти с вкус на лошо кафе и флуоресцентни лампи....
Ако някой чете този блог, благодаря ви , благодаря ви , благодаря ви... имам планове за многописане тази зима, ще изведа планинския пътепис до едни нови блог висоти, ще пропагандирам красотата на българската ски нирвана на български и английски и ще се опитам да не прекалявам с пейзажните снимки на залязващи слънца на планински върхове.

А междувременно , кандидатствам за ето тази работа : http://www.greenforce.org/staff_positions/ (assistant marine scientist) .. а дано ме вземат..

и още по-междувременно , бях в Амстердам за 3 дена, където за пореден път се сблъсках с много лошото холандско зимно време.. Амстердам е един много хубав град, особено когато не вали не духа не е студено и мокро и има слънце, а това се случва само 2-3 месечно годишно.. ето тука има снимки , май : ( utre linka, sega ne go pomnia)
M.