Tuesday, September 19, 2006

някъде в средата на септемрви

Спасявам стар пост от едно друго място :


- Възприемам някакви други измерения на мълчанието значи, не знам какво точно имам предвид, сигурно просто нямам какво точно да кажа и чакам другите да ме заговорят, а пък те мълчат и аз го приемам лично, дори и онлайн.
- Възприемай каквото си искаш, само не си мисли, че прииждащите реки и кораби, които сънуваш нощем имат нещо общо с липсата на движение в следобедните часове на дните ти напоследък.. сутрешните така или иначе ги проспиваш.
- Е, не забравяй сюрреалистичната ми среща с границата между зимата и есента тази неделя на Витоша, това си беше уникален момент от съществуването ми, кога друг път ме е валяло сняг октомври, а на слизане от планината преминах от пълната празнота на сетивата, предизвикана от много бялата мъгла и земя, към онези хиляди есенни цветове, които ме заляха когато се смъкнах малко по-надолу.
- И какво от това? Пак сякаш нещо липсва ежедневно от живота ми, колкото и да се опитвам да се вживея в понякога вълнуващите неща, които ми се случват, сякаш гледам филм, дори и в редките моменти,когато се чувствам истински жив ( кучето което ме нападна вчера, ударна доза адреналин). Филм, човече, а аз дори не съм режисьора, просто съм поредния зомбиран зрител, тъпчещ се с пуканки и надрусан от многото кола, изпита за да ги преглътна..
- Както е казала майката на Maeve, don't take things personally.
- Като ще ми се правиш на умен, аз пък ще ти цитирам Пелевин, направо ти чета от книжката, не си мисли че помня такива неща наизуст..
" - Всички ние свъщност имаме един и същи проблем. И само гордостта и глупостта ни пречат да си го признаем. Всеки човек, дори и най-добрият, ако е сам, винаги е слаб. Той има нужда от опора, от нещо, дето да осмисля съществуването му. Той трябва да вижда отблясъка на висшата хармония във всичко, което прави и забелязва около себе си ден след ден.
Мъжът посочи с пръст през прозореца. Андрей надникна и видя гора, отвъд която далеч, чак до хоризонта, стърчаха трите огромни, потъмнели от ръжда комина на някаква електроцентрала или завод - бяха тъй широки, че приличаха на гигантски водни чаши. Андерй се засмя.
-Какво ви става? – попита мъжът.
- Знаете ли , изведнъж си представих един огромен пиян човек с хармоника, висок до небето, но много тъп и шантав. Как от памтивека свири и пее някаква идиотска песен. А хармониката му е цялата в мазни петна , които блестят. И когато някой ги забелязва, ги нарича отблясък на висшата хармония.
Мъжът се понавъси...”
- И кво, къде я тази електроцентрала , искам и аз да я видя.. какво ми цитираш Пелевин, чел съм го. Една друга книга, на Филип К. Дик, започва така:
“ A fog can drift in from outside and get you; it can invade. At the long high window of his library – an Azymandiasian structure built from concrete chunks that had once in another age formed an entrance ramp to the Bayshore Freeway – Joseph Adams pondered, watched the fog, that of the Pacific. And because this was evening and the world was darkening, this fog scared him as much as that other fog, the one inside which did not invade but stretched and stirred and filled the empty portions of the body. Usually the latter fog plaintively is called loneliness.”.. чета ти и аз както виждаш. Книгата ме намери на едно летище, чаках поредния полет за някъде, книжарница, отворих книгата и прочетох тези думи, мъглата така силно ме заля, сякаш излезе от страниците и още по-силно почувствах празнотата, която ме изпълваше в тази луда шопинг атмосфера, която върлуваше около мен, всички добре облечени и богати , обикалят и харчат пари преди да отлетят за някъде си, а аз просто исках да си ида вкъщи.. е , купих си книгата разбира се.
- Мда, някой ден ми я дай да я прочета тази книга, макар че имам лоши спомени от една случка с книги на Филип Дик..
- Аз пък вчера прочетох едно хайку ,
Като мангал, пренасян
от място на място,
е сърцето на пътника.
Много ме развълнува, не знам защо.. на японски сигурно изобщо не звучи така, но го усещам дълбоко.
Дочу се глас, сякаш идещ някъде отвъд, откъм затъмената вътрешност на помещението, в което седяхме:
- Момчета тази трева май наистина е добра, а..

-Този какво точно каза? Не разбирам холандски.. и защо така втренчено е зяпнал екрана и гледа тенис мача? Преди като минах оттам, за да му искам листчета трябваше да му го кажа три пъти докато ме забележи.
- А, ами той си е така от една седмица, откакто почна US open, седи си напушен по цял ден и си гледа тенис, много се вълнува човека, а и нали продава тревата в кофишопа, к’во друго му остава освен да цикли пред телевизора.

0 Comments:

Post a Comment

<< Home